„Бъди себе си“: кой глас следваме в ежедневните си избори?

„Бъди себе си“: кой глас следваме в ежедневните си избори?

„Бъди себе си“ е сред най-често повтаряните послания в днешно време. То насърчава свободното изразяване, смелостта да отстояваме разбиранията си и да сме по-малко зависими от чуждото одобрение. Но нека погледнем към собствените си отношения и реакции. Тогава този смисъл се променя.

В разговор с близък човек можем да изречем тежки думи и да ги обясним със своята откровеност. Можем да премълчим несъгласие, защото се страхуваме да не изгубим нечие благоразположение, и да наречем това разбиране. Можем да се отдръпнем след разочарование и постепенно да превърнем недоверието в убеждение за хората.

Понякога подбираме и свързваме фактите така, че да създадем собствена версия на истината, която прави разочарованието и загубата по-поносими. Даваме по-голяма тежест на случки, които подкрепят нашето обяснение, а оставяме настрана онези, които го разколебават. Така постепенно изграждаме разказ, който ни помага да понесем болката, но може да ограничи разбирането ни за случилото се.

Когато казваме „Такъв е характерът ми“, често описваме навик, който има своя история.

Автентичността изисква себепознание. Иначе рискуваме да дадем името „моя истина“ на всяка силна реакция, която възниква в нас и да търсим нашата правда.

Елеазар Хараш насочва вниманието към вътрешния враг като го назовава:

„Твоята собствена тъмна половина, която отдавна си създал.“

Тази мисъл насочва към онези вътрешни движения, които сме подхранвали с повторение. Обидата може да се превърне в навик да очакваме пренебрежение. Подозрението да започне да определя начина, по който разчитаме чуждите думи. Желанието да сме прави може да затрудни самото чуване на другия.

В духовната традиция, влиянията се разглеждат и като въздействия от невидимия свят. 
Учителя Беинса Дуно поставя в центъра необходимостта от различаване:

„Вие трябва да учите, да различавате нещата, да знаете откъде идат...“

Съществена част от психодуховната работа е да се научим да различаваме какво се случва в нас и откъде идва. В едно и също преживяване могат да се преплитат стара рана, усвоено чуждо убеждение, потребност от признание и искрен стремеж към близост. Когато ги приемем като едно цяло и кажем „Това съм аз“, губим възможността да опознаем отделните им движения.

Не всяка мисъл, която преминава през съзнанието ни, изразява нашата същност. Не всяко силно желание заслужава да определя посоката ни.

От окултна гледна точка различаването включва и възможността за влияния от сили и същности, които са външни спрямо човека като въздействия. 

Това изисква да различаваме какво се нуждае от осъзнаване и интегриране и на какво не желаем да даваме място в живота си. Болката от изоставяне например има нужда да бъде разбрана. Но подтикът да унижим близък човек, за да предотвратим ново отхвърляне, изисква да видим и отговорността за собственото си поведение.

Интегрирането означава да признаем преживяването, да разберем историята му и постепенно да възстановим връзката с наранената част от себе си. 

Способността за различаване не може да се придобие чрез списък с признаци. Няма готова схема, която надеждно да определи: тук говори сянката, тук се проявява вътрешното дете, а тук има външно духовно влияние. Психологическите методи и духовните учения могат да насочат вниманието ни, но самото назоваване още не означава разбиране. Силата на едно усещане също не установява неговия произход.
Вътрешното различаване се развива чрез продължителна работа и честност към собствения опит.

То включва самонаблюдение, работа със сянката и вътрешното дете, внимание към телесните усещания, психологическа зрялост, молитва, медитация и искрен духовен стремеж. Изисква многократно да се връщаме към преживявания, които сме предпочитали да обясним, оправдаем или забравим.

С времето започваме да опознаваме характерните движения на собствената си психика. Забелязваме как се появява страхът от изоставяне, как срамът променя отношението ни към себе си, как потребността от признание влияе върху решенията ни. Разпознаваме ги и чрез тялото: свиването в гърлото, напрежението в корема, ускорения говор, готовността веднага да се защитим.

От окултна гледна точка това себепознание има значение и за различаването на влияния, които според духовните учения могат да използват човешкия страх, тщеславие или непреработена болка.
 
Целта е да престанем автоматично да наричаме „мое“ всичко, което възниква в съзнанието ни. Когато веднага се отъждестви с дадена мисъл, тя по-лесно започва да направлява поведението ни. Това важи за чуждото внушение, за усвоеното убеждение или пряко енергийно-духовно въздействие.

Така работейки осъзнато и будно, автентичността постепенно придобива по-дълбок смисъл. Тя включва признаването на чувствата ни, разбирането на тяхната история и отговорността за начина, по който ги изразяваме.

Същността ни се разкрива в отношенията, които създаваме, в отношението към собствените ни грешки и в доброто, което проявяваме чрез постъпките си.

Да бъдем будни означава да забелязваме тези движения в себе си. Да виждаме кога старата болка говори през думите ни. Да усещаме кога чуждото очакване направлява избора ни. Да даваме време на разбирането да се задълбочи.

Така „Бъди себе си“ се превръща в жива работа по себепознание, която продължава в обикновените срещи, задачи и отношения на всеки ден.

Формула срещу влиянията:

Господи Боже, кажи само реч, за да оздравее нашият ум и нашето сърце.
Кажи само реч, Господи Боже, за да просветне умът ни, да оздравее сърцето ни и да се всели Твоята Любов в нас, за да вършим Твоята Воля.