Закони и Тайни на Божия замисъл - из Словото на Учителя Петър Дънов

ЗАКОНИ И ТАЙНИ НА БОЖИЯ ЗАМИСЪЛ

Проект за човека
Щом Бог е създал човека, има известен проект в Себе Си. Една необходимост — ако можеше по друг начин да го създаде, Той би го създал. Човек още не е дошъл до върха на своето развитие. Скициран е той. Човек не е дошъл още до Образа и Подобието на Бога. Вие както сте тука, още не сте по Неговия Образ. (1/стр. 11)
Да ви избави от застоялото състояние
Хилядите страдания и противоречия в живота, това са все подтици, с които Господ иска да ви избави от туй застояло състояние. (1/стр. 13)
Да възприемеш Неговите планове
Първото нещо във всяка една религия е да се събуди съзнанието, да влезеш във връзка с Бога и от Него да възприемеш Неговите планове. И тогава ти изпълняваш онова, което Той ти начертава. Ти после ще чертаеш. Ти като знаеш Неговия план, ще чертаеш. Най-първо трябва да имаш един план. (1/стр. 13)
Знаят какво има да им се случи
Но онези съвършените хора, те знаят какво има да им се случи. И хубаво е да знае човек какво ще му се случи. Онзи, който не е съвършен, той не трябва да знае. Понеже той като не разбира Божиите пътища, той се страхува. А за да не се страхува, той не трябва да знае. (1/стр. 16)
Това са задачи
Сега това са обяснения за съществените противоречия в света. Те не са противоречия. Това са задачи, с които вие трябва да се справите. Лошите условия, това са задачи… Сиромашията, това е задача. Учението, това е задача. Богатството, това е задача. Всички неща, които човек има, това са задачи, с които той трябва да се справи, да се научи как да слугува на Бога. (1/стр. 31, 32)
Онова, което Той ти е начертал
Бог е Същество крайно разумно… Ако искаш да ходиш по Неговия път, да реализираш онова, което Той ти е начертал, понеже никой в света не може да начертае за тебе по-добър план от Него, онова, което Той ти е начертал, изработи го. Дойде ти едно противоречие, препятствие, второ, трето, четвърто — каквото дойде, ти върви напред. Може отвън да е бурно времето — времето да не те спъва. Може да си беден — беднотията да не те спъва. Може да не си разположен или може да си болен, организмът може да е слаб, пари може да нямаш — туй не трябва да те спъне. Ти в ума си трябва да държиш: онзи път, който ти е даден, ти този път ще го извървиш. (1/стр. 34, 35)
За да разберете Божиите пътища
Сега казвам: В новия живот трябва да проучавате себе си. Противоречията, които срещате, проучавайте ги и разбирайте себе си, за да разберете Божиите пътища. Защото като разберете Божиите пътища, тогава вие ще дойдете до пътя на щастието. Или ако не разберете себе си, вие в правия път не може да влезете. Пък ако не влезете в правия път, онова, което Бог е определил за вас, вие не може да постигнете. Разбиране трябва. Все трябва да започнете правилно. И като разберете себе си, вие ще разберете пътя си. А в този път ще вървите, ще вървите в Божествения път, за да намерите благото, което Бог ви го дал. (1/стр. 110)
„Защо си Ме оставил?”
Христос казваше: „Отец е в Мене и Аз в Него”. Но като Го туриха на кръста, казва: „Защо си Ме оставил?” Няма Го значи! Онзи, Който беше в Него, Го няма. И казва: „Защо си Ме оставил?” …След туй Христос се опретна, каза: „Неразбрана е тази работа. Тази работа е неразрешена. Каквото и да става, поставям Духа Си да бъде тъй, както Ти си определил.” (1/стр. 122)
Изменя нещата
Има един вътрешен закон, който изменя нещата, изпитва доколко можем да разберем съдържанието на нещата. Та казвам: Ако вие така не разбирате живота, тогава вие не можете да намерите онова равновесие, което да въздействува в дадения случай. (1/стр. 157)
Господ иска малко да те оглади
При известни случаи ти минаваш и трябва да се подчиниш на известен Божествен закон. Да кажем, в тебе чувството на честолюбие или личните чувства ти се развили чрезмерно. Господ иска малко да ги оглади, да ги постопи. Много са се набрали. Той ще ти даде голямо изпитание да започнат да се топят личните чувства, да се оглаждат. Някъде си развил чувството на честолюбие толкоз, станал си скържав*, връзваш парите в десет възела. Тогава ще започнат изпитанията — този те обере, онзи те обере. Искат да кажат: да се поотвори кесията малко. Някой път ти си станал много набожен, повече, отколкото трябва. Прекален светец и Богу не е драг. Тогава ще те подложат на изпитания. Ще стане тъй, ще ти снемат дрехите. Ти трябва да бъдеш духовен човек, без да знаят хората. Щом хората знаят, че ти си духовен, ти си на крив път. (1/стр. 159)
Преди да си ги разбрал
После, някои казват: „Да разберем нещата”. Има неща, които не трябва да се разбират. Има неща, които трябва да си ги изпълнил, преди да си ги разбрал. (1/стр. 163)
Което Бог ви дава
Казвам: Единствената мисъл, която да остане — другите неща са изяснения — е да бъдете доволни от онова, което всеки ден ви се дава. Най-малкото, което Бог ви дава, бъдете доволни, колкото и малко да е, колкото и микроскопическо да е. Всеки ден Бог е определил да ти даде нещо малко или много. Бъди доволен от онова, което Бог ти дава; не се смущавай от онова, което не ти дава. (1/стр. 182)
Този свят е даден като задача
Щом се намерите при големите спънки, тогава се намирате на физическото поле. И тогава този свят е даден като задача да се справите с мъчнотиите. На умния човек знанието му е потребно, за да се справи със страданието на физическия свят. Мъчнотиите на физическия свят, задачи са това. (1/стр. 186)
Велико съзнание за Божия план
Ако аз страдам като един светия или като един Учител за греховете на хората, казвам: Такава е Волята Божия — за да им помогна, трябва да страдам. Пък ако страдам за моите грехове, какво има да се смущавам или да се възмущавам? В единия и другия случай аз страдам, за да изкупя своите грехове или да изкупя греховете на хората. И в единия, и в другия случай не мога да кажа: „Защо Господ ми даде това?” Защото аз съм дошъл да свърша тази работа тъй, както е благоугодно на Бога. А в единия и в другия случай трябва да я свърша. Само че разликата седи в това, че в единия случай имам онова широко, велико съзнание за Божия план, който Бог е вложил в живота, за това, защо хората трябва да страдат тъй. А във втория случай имам едно ограничено разбиране — страдам само за себе си. (1/стр. 196)
Наказанието е едно голямо благо
Та нима майката като обича едно дете, не може да го накаже? Вие сте майки, нима любовта забравя да понакаже малко? Що е наказанието? Наказанието е едно голямо благо. Ама че ако майката види, че детето ще падне в един кладенец и му ушие една плесница и то се търкули назад, тази плесница не е ли на място? Ушие му една плесница. Нека му светнат очите, стига да се спаси. (1/стр. 210)
Като мистик се радвам
Казват: „Плаче този човек”. Нали е счупен неговият крак? Няма нищо. Кракът му се счупи, за да се сприятелим ние. Досега той минаваше тъй, беше голям аристократ. Сега като счупи крака си, от мене вече зависи. Аз ще го накарам да се подвижи. Хвана крака, наместя костите, направя му крака, бинтовам го много хубаво и казвам: „След 20 дена нищо няма да остане, кракът ти ще зарасне”. И наистина след 20 дена той е здрав. Питам тогава: Къде е злото? Къде е лошавината? Че той пострадал? Аз пък се радвам за това — направих му едно добро. Философски разгледан въпросът, аз се радвам; или в друг смисъл, като мистик се радвам. Аз се радвам за новите връзки, които ще се образуват между мен и този коравосърдечен брат, който досега само ме гледаше отвисоко. Радвам се за новите връзки, които ще се образуват. Така и двамата ще изпълним Волята Божия. (1/стр. 237)
Сляпата вяра нищо не ползува
Верующият мисли, че не му трябва много знание. То е едно голямо заблуждение. Вярата е външна страна, подразбира интелигентност, разбира онова, което Бог е създал. Ако ти не разбираш Божиите пътища и не ги прилагаш, сляпата вяра нищо не ползува. (1/стр. 277)
За което ние работим
Бог така е направил света, че онова същественото в нас е само това — онова, за което ние работим. А онова, за което ние не работим, то е преходно. (1/стр. 278)
Ако ви поставят на изпит
Всички вярвате, че има един Промисъл, нали така, Божествен Промисъл, но колцина от вас има, че ако ви поставят на изпит, да вярвате в туй, че е тъй? (1/стр. 300)
Оставете този въпрос неразрешен
Вас ви занимава въпросът, искате да знаете защо Господ направил света така. Защо допуснал злото? Оставете този въпрос неразрешен. Има много неща, които може да се обяснят, и след като се обяснят нещата, няма да ги разберете. И следователно ние в сегашния живот трябва да се занимаем с неща, които са близки, които може да разберем и които може да приложим. Тия, трудните въпроси ще ги оставим за бъдеще. Вие оставете въпросите, които са мъчни, за далечно бъдеще. (1/стр. 313)
Злото има само една слаба страна
Всеки, който се бори със злото, ще остане победен. Не трябва да се борите със злото... Някой ви каже, че трябва да победите злото. Има цяла една история за много адепти, които са се борили със злото и са изчезнали от света, изчезнали от земята... Но злото си има своя слаба страна. Коя е слабата страна? Злото има само една слаба страна — че злото не може да издържи топлината на Любовта. Единствената слаба страна е тази. Щом му припари топлината на Любовта, не може да издържи. Там е. Нищо друго. (1/стр. 312, 313, 314)
Мислил през цялата вечност
Бог създал света и като мислил през цялата вечност, създал един план и Той реализира Своя план. Един ден Той ще доведе всички в съгласие. Един ден всички вие от небето и от земята ще се съберете на едно място. И ангели, и дяволи ще се съберете и ще седите. Пред Бога няма да има ни ангели, ни дяволи. Кога? Някога. (1/стр. 328)